Какво е периимплантит?
Перимплантитът е възпаление на тъканите около остеоинтегриран имплант, придружено от увреждане на меките и костните тъкани в тази област. Симптомите са болки в областта на импланта, хиперемия и подуване на венците, образуване на гингивален джоб, кървене и подвижност на структурата.
Перимплантитът е и една от честите причини за отхвърляне на зъбния имплант.
Според клинични проучвания, при използване на различни съвременни имплантационни системи, периимплантит може да се развие в 12-43% от случаите. В индустрия за милиони, това е информация, която малко стоматолози споделят с пациентите си предварително. Те рядко предупреждават, че
грижата за импланта трябва да е по-стриктна от тази за естествения зъб.
До развитие на периимплантит могат да доведат и медицински грешки, допуснати по време на процедурата по поставяне на имплант зъб, както и лошото качеството на самата имплантационна система и протезирането.
Причини за появата на периимплантит
Медицинските грешки причиняват периимплантит сравнително рядко. Обикновено става дума за неправилна оценка на рискови фактори, влияещи върху успеха на процедурата, например неправилен избор и настройка (позициониране) на вътрекостната част на лечебния абатмънт на импланта, неправилно направени ортопедични конструкции (коронки, протези), които водят до претоварване и хронично увреждане на пародонта и др.
Най-типичните фактори, причиняващи периимплантит, са образуването на субгингивален хематом, който води до несъответствие между размерите на импланта и костното легло. В резултат на това структурата става мобилна, костната тъкан се унищожава, получават се микропукнатини между импланта и абатмънта.
Що се отнася до използването на имплантационни системи със съмнително качество за протезиране, тази причина за периимплантит е дори още по-рядко срещана. В този случай усложнението може да се дължи на ниското качество на титаниевата сплав или непълна конструкция на импланта.
Лошата орална хигиена – най-често срещаната причина за развитие на периимплантит
Недостатъчната грижа на пациента за естествените му зъби, имплантът и протезата, фиксирани върху него, пренебрегването на рутинните прегледи и влошената хигиена на устната кухина са най-честата причина за поява на заболяването, сочат изследванията.
Важно е да се знае, че конструктивните характеристики на имплантите предразполагат към образуването на плака и зъбен камък, което от своя страна може да причини възпаление на околните тъкани и да доведе до появата на периимплантит. Ето защо отличната орална хигиена е задължителна! Започва се с избор на четка за зъби, подходяща за вашия случай, както и с указания за правилно и ефективно почистване с нея.
Кои групи пациенти са предразположени към заболяването
С повишен риск от развитие на периимплантит са следните групи пациенти:
- пушачите
- пациенти с пародонтални заболявания като гингивит и пародонтит
- пациенти с бруксизъм
- пациенти с имунни разстройства
- диабетици
Лечение на периимплантит
Пълното лечение на перимплантит обикновено се провежда на два етапа и включва елиминиране на гингивалното възпаление и хирургично дебристиране на фокуса с насочена костна регенерация.
В случай на повтарящ се или твърде напреднал периимплантит, имплантът се отстранява и след това се реимплантира отново.
Консервативната фаза на лечение на периимплантит включва професионална хигиена на устната кухина, напояване на периимплантните джобове с озониран разтвор, лазерна терапия или прилагане на специални орални вани.
Особено внимание се отделя на отстраняването на зъбни отлагания от короната и уплътняването. При необходимост се извършва модификация на супраструктурата, която елиминира механичното претоварване на импланта.
По време на хирургичния етап на лечение на периимплантит се извършват разрез и сгъване на пародонталната клапа, ревизия на костния джоб, отстраняване на периимплантантните гранулиращи тъкани, а повърхността на импланта се почиства и се извършва детоксикация на повърхността му.
Операцията завършва с въвеждане на остеокондуктивен материал и бариерна мембрана в костния джоб и зашиване на хирургическата рана със защитна пародонтална превръзка. В следоперативния период се предписват антибиотици и антисептични промивки.
Д-р Александър Георгиев е завършил дентална медицина, тясно специализиран в областта на оралната хирургия. Има интереси в областта на хирургията, имплантологията и естетичната медицина.
