Периимплантит

Какво е периимплантит?

Перимплантитът е възпаление на тъканите около остеоинтегриран имплант, придружено от увреждане на меките и костните тъкани в тази област. Симптомите са болки в областта на импланта, хиперемия и подуване на венците, образуване на гингивален джоб, кървене и подвижност на структурата.

Перимплантитът е и една от честите причини за отхвърляне на зъбния имплант.

Според клинични проучвания, при използване на различни съвременни имплантационни системи, периимплантит може да се развие в 12-43% от случаите. В индустрия за милиони, това е информация, която малко стоматолози споделят с пациентите си предварително. Те рядко предупреждават, че

грижата за импланта трябва да е по-стриктна от тази за естествения зъб.

До развитие на периимплантит могат да доведат и медицински грешки, допуснати по време на процедурата по поставяне на имплант зъб, както и лошото качеството на самата имплантационна система и протезирането.

Периимплантит на зъб - 2

Причини за появата на периимплантит

Медицинските грешки причиняват периимплантит сравнително рядко. Обикновено става дума за неправилна оценка на рискови фактори, влияещи върху успеха на процедурата, например неправилен избор и настройка (позициониране) на вътрекостната част на лечебния абатмънт на импланта, неправилно направени ортопедични конструкции (коронки, протези), които водят до претоварване и хронично увреждане на пародонта и др.

Периимплантит на зъбНай-типичните фактори, причиняващи периимплантит, са образуването на субгингивален хематом, който води до несъответствие между размерите на импланта и костното легло. В резултат на това структурата става мобилна, костната тъкан се унищожава, получават се микропукнатини между импланта и абатмънта.

Що се отнася до използването на имплантационни системи със съмнително качество за протезиране, тази причина за периимплантит е дори още по-рядко срещана. В този случай усложнението може да се дължи на ниското качество на титаниевата сплав или непълна конструкция на импланта.

Лошата орална хигиена – най-често срещаната причина за развитие на периимплантит

Недостатъчната грижа на пациента за естествените му зъби, имплантът и протезата, фиксирани върху него, пренебрегването на рутинните прегледи и влошената хигиена на устната кухина са най-честата причина за поява на заболяването, сочат изследванията.

Важно е да се знае, че конструктивните характеристики на имплантите предразполагат към образуването на плака и зъбен камък, което от своя страна може да причини възпаление на околните тъкани и да доведе до появата на периимплантит. Ето защо отличната орална хигиена е задължителна! Започва се с избор на четка за зъби, подходяща за вашия случай, както и с указания за правилно и ефективно почистване с нея.

Кои групи пациенти са предразположени към заболяването

С повишен риск от развитие на периимплантит са следните групи пациенти:

  • пушачите
  • пациенти с пародонтални заболявания като гингивит и пародонтит
  • пациенти с бруксизъм
  • пациенти с имунни разстройства
  • диабетици

Лечение на периимплантит

Пълното лечение на перимплантит обикновено се провежда на два етапа и включва елиминиране на гингивалното възпаление и хирургично дебристиране на фокуса с насочена костна регенерация.

В случай на повтарящ се или твърде напреднал периимплантит, имплантът се отстранява и след това се реимплантира отново.

Консервативната фаза на лечение на периимплантит включва професионална хигиена на устната кухина, напояване на периимплантните джобове с озониран разтвор, лазерна терапия или прилагане на специални орални вани.

Особено внимание се отделя на отстраняването на зъбни отлагания от короната и уплътняването. При необходимост се извършва модификация на супраструктурата, която елиминира механичното претоварване на импланта.

По време на хирургичния етап на лечение на периимплантит се извършват разрез и сгъване на пародонталната клапа, ревизия на костния джоб, отстраняване на периимплантантните гранулиращи тъкани, а повърхността на импланта се почиства и се извършва детоксикация на повърхността му.

Операцията завършва с въвеждане на остеокондуктивен материал и бариерна мембрана в костния джоб и зашиване на хирургическата рана със защитна пародонтална превръзка. В следоперативния период се предписват антибиотици и антисептични промивки.