Понижаването на височината на зъбите се нарича абразио или изтриване на зъбите. При него с времето се изтриват слоевете на зъбите. Процеса започва от емайла.

Поради високата му здравина изтриването на зъба тогава тече с най-бавни темпове, а лечението му е бързо и лесно. Ако остане незабелязян, процеса продължава в дентина на зъба. Той е с по-мека консистенция в сравнение с емайла и затова изтриването на зъба засилва темповете си.

Дентина е осеян с каналчета, които пренасят информация до нервите в пулпната камера, затова и изтритите зъби до дентин стават по чувствителни на дразнене, а при дълго забавяне на лечението може да се умъртви зъба.

Друг сериозен проблем при изтриването на зъбите е понижаването на височината на захапката. При това долночелюстната става започва да стои в неправилно и неестествено за нея положение. При него започва увреждане на ставния диск, съпроводено с пукане и щракане, а впоследствие с невъзможност за макасимално затваряне на устата и болка.

При лечение на голямо изтриване на зъбите се налага „повдигане” на захапката. По-правилния термин е връщане на захапката в изходното и нормално положение. Този процес е сложен и не е по силите на всеки стоматолог. Необходимо е правилно планиране и реконструкция на физиологичното положение на ставата.

От голямо значение е добрата зъботехническа лаборатория и колаборацията между зъботехническия и стоматологичния екип.

Лечението на изтрити зъби в начална фаза не е толкова сложен протетичен процес. Своевременното лечение може да бъде извършено понякога с правилното потавяне на пломба или инлей. Затова е препоръчително посещението при стоматолог при първи симптоми на изтрити зъби. Най-честите видими признаци са разрушаване на гладкия зъбния релеф, а при достигане на изтриването до дентина и появяване на жълто оцветена част от зъба.

 

Д-р Александър Георгиев е завършил дентална медицина, тясно специализиран в областта на оралната хирургия. Има интереси в областта на хирургията, имплантологията и естетичната медицина.