Всеки зъб е изграден от твърди тъкани – емайл, дентин и цимент, в центъра на които се разполага кухина, наречена пулпа. Възпалението на пулпата се нарича пулпит.

Вътрешната част на зъба е запълнена с кръвоносни съдове, нервни окончания и няколко вида клетки. Тяхното възпаление, пулпита, е свързано със силна и неприятна болка.

Най-честия механизъм за получаване на пулпит е ненавременното лечение на кариес. Той започва своето развитие от емайла, след това навлиза в дентина и постепенно пенетрира в дълбочина до пулпната камера, която не притежава големи отбранителни способности и при инфектирането ѝ развитието на пулпит е доста бързо.

Редовните профилактични прегледи спомагат за ранното откриване на зъбния кариес и лечението му в началния стадий, като по този начин се избягват сложните и скъпоструващи последващи манипулации.

Лечението на пулпит е свързано с премахване на инфектираната пулпа, дентин и микроорганизми от пулпната камера и кореновите канали. По-добре познато е като кореново лечение.

При лекуването на пулпит се цели пълното премахване на инфекциозните агенти чрез химична и механична обработка.

След обработката на пулпата и кореновите канали болката спира и зъба се запълва с каналопълнежни средства. Тази част от лечението на пулпита е също толкова важна, колкото и обработването му, защото качественото запълване прави зъба годен за дълго време. При запълване след лечение на пулпит се цели херметичното затваряне на зъба, за да не проникнат микроорганизми и да се получи реинфекция.

Крайната фаза на лечението завърша с изграждането на разрушения зъб. Според големината и вида на дефекта се преценява как да бъде затворен. Най-често използваните варанти са поставянето на корона, инлей или обтурация.


Д-р Александър Георгиев е завършил дентална медицина, тясно специализиран в областта на оралната хирургия. Има интереси в областта на хирургията, имплантологията и естетичната медицина.