Всеки зъб е изграден от твърди тъкани – емайл, дентин и цимент, в центъра на които се разполага кухина, наречена пулпа. Възпалението на пулпата се нарича пулпит.
Вътрешната част на зъба е запълнена с кръвоносни съдове, нервни окончания и няколко вида клетки. Тяхното възпаление, пулпита, е свързано със силна и неприятна болка.
Симптоми на пулпит
Според степента на увреждане, специалистите разграничават два типа пулпит с различна симптоматика и прогноза[1]:
- Обратим пулпит — остра болка при контакт със студено или сладко, която изчезва в рамките на секунди след премахване на дразнителя. Не се появява спонтанно, без конкретна причина. При навременно лечение на причината (най-често кариес), възпалението може да отшуми напълно.
- Необратим пулпит — болка, която продължава 30 секунди или повече след премахване на дразнителя, включително чувствителност към топло. Характерна е и спонтанната болка — появява се без видима причина, включително през нощта, и често не се повлиява от обезболяващи без рецепта. На този стадий пулпата вече не може да заздравее сама и е необходимо кореново лечение.
Разграничаването между двата типа е важно, защото определя спешността и вида на нужното лечение — затова точната диагноза винаги се поставя от специалист, не само въз основа на описанието на болката.
Какви са причините за поява на пулпит?
Най-честият механизъм за получаване на пулпит е ненавременното лечение на кариес. Той започва своето развитие от емайла, след това навлиза в дентина и постепенно пенетрира в дълбочина до пулпната камера, която не притежава големи отбранителни способности и при инфектирането ѝ развитието на пулпит е доста бързо.
Редовните профилактични прегледи спомагат за ранното откриване на зъбния кариес и лечението му в началния стадий, като по този начин се избягват сложните и скъпоструващи последващи манипулации.
Какво се случва, ако пулпитът остане нелекуван
Необратимият пулпит не преминава сам и не спира да прогресира. Ако не бъде проведено навременно лечение, инфекцията в крайна сметка достига до връхчето на корена и околната кост, което води до периапикален абсцес — по-обемна и болезнена инфекция, изискваща допълнително, по-сложно лечение. В тези случаи първоначалната болка от пулпита понякога временно намалява, защото нервът в зъба вече е загинал — но това не означава оздравяване, а напредване на процеса към по-дълбоките тъкани.
Как да се лекува пулпит?
Лечението на пулпит е свързано с премахване на инфектираната пулпа, дентин и микроорганизми от пулпната камера и кореновите канали. По-добре познато е като кореново лечение.
При лекуването на пулпит се цели пълното премахване на инфекциозните агенти чрез химична и механична обработка.
След обработката на пулпата и кореновите канали болката спира и зъбът се запълва с каналопълнежни средства. Тази част от лечението на пулпита е също толкова важна, колкото и обработването му, защото качественото запълване прави зъба годен за дълго време. При запълване след лечение на пулпит се цели херметичното затваряне на зъба, за да не проникнат микроорганизми и да се получи реинфекция.
Крайната фаза на лечението завършва с изграждането на разрушения зъб. Според големината и вида на дефекта се преценява как да бъде затворен. Най-често използваните варианти са поставянето на корона, инлей или обтурация.
Цена на лечението
Цената за лечение на пулпит зависи от броя на кореновите канали на засегнатия зъб и вида на последващото възстановяване (обтурация, инлей или корона). Актуалните ни цени за кореново лечение може да видите на сайта.
[1] American Association of Endodontists. Endodontic Diagnosis. Fall 2013. aae.org ↩
Д-р Александър Георгиев, дм, е орален хирург в IG Dental, София. Завършва дентална медицина в Медицинския университет – София, има специалност „Орална хирургия“ и образователна и научна степен „доктор“. Занимава се с имплантология, орална и мукогингивална хирургия и комплексна рехабилитация на съзъбието.
