В момента медицинските лица задълбочено изучават връзката между захарния диабет и хроничния пародонтит, след като тези заболявания показват по недвусмислен начин двупосочна свързаност и взаимодействие помежду си.

Всяко от тях се отразява негативно на другото. Според много източници наличната към момента информация ясно говори за връзката между пародонтита и гликемичния статус.

Вероятността от поява и прогресия на хроничен пародонтит се увеличава 2-3 пъти при пациенти със захарен диабет. Хората с хроничен пародонтит имат по-високи нива на гликозилиран хемоглобин. Нови доказателства сочат, че хората с тежък пародонтит имат повишен риск от развитие на диабет тип 2.

Има и трудове, посветени на определяне на обратния ефект на хроничния пародонтит върху хода на захарния диабет, които показват, че след лечение на възпалителни пародонтални заболявания има тенденция към коригиране на гликемичния индекс.

Колко хора са болни от диабет в световен мащаб? Статистика и тенденции

захарен диабет глюкомерВ съвременния свят в почти всички страни има голям ръст в ендокринните заболявания и по-специално захарния диабет. По данни на Световната здравна организация към декември 2020 г. е отбелязано, че за периода от 2000 до 2019 г. смъртността от захарен диабет в световен мащаб се е увеличила със 70%. Сравнявайки данните с период от почти 40 години назад, може да се отбележи, че броят на пациентите със захарен диабет се е увеличил 4 пъти. Ако през 80-те години на 20-ти век броят на хората с диабет е около 108 милиона, то през 2014 г. те са около 422 милиона.

В началото на 90-те години на 100 000 души се откриваха средно 35,2 души, болни от диабет. Днес тази цифра е 115,8, което показва 3-кратно увеличение.

Причини за развитие на хроничен пародонтит при пациенти със захарен диабет

Човешкото тяло е едно цяло, това също може да обясни връзката на здравето на зъбите с другите системи. Възпалителните заболявания, какъвто е парадонтитът, често са придружени от соматични патологии, което води до влошаване или прогресиране на първите.

В съвременната научна литература причините за развитието и процесите на хроничен пародонтит при пациенти със захарен диабет се анализират активно, но все още няма ясни отговори за това как ендокринната патология влияе върху развитието и протичането на пародонтита.

В началото на 1990 г. за първи път са публикувани статии, описващи връзката между диабета и хроничния пародонтит, в които пародонтитът е признат за „шесто усложнение“ на диабета (след класическите диабетни усложнения: ретинопатия, невропатия, нефропатия, макро- и микроваскуларни заболявания).

Към днешна дата изследователите идентифицират по-сложни връзки между тези две заболявания, освен това те показват двупосочна връзка между диабета и хроничния пародонтит.
Според много източници [2] има доказателства за връзка между пародонталното заболяване и гликемичния статус, изразен чрез гликозилиран хемоглобин и глюкозен индекс.

Хората с хроничен пародонтит имат по-високи нива на гликозилиран хемоглобин (средно 5,64%; 95% CI, 5,54% до 5,74%) в сравнение с другите, които не са били диагностицирани с пародонтит (5,31%; 95% CI, 5,18-5,44%), където средната разлика в HbA1C е 0,29% (95% CI, 0,20–0,37%, p<0,01).

Влияние на диабета върху пародонталните тъкани

Наличието на захарен диабет води до повишено отлагане на крайните продукти на напреднало гликиране (AGEs) в пародонталните тъкани, т.е. има взаимодействие между AGE и техните рецептори (особено върху макрофагите), което от своя страна води до активиране на локални имунни и възпалителни реакции. Това води до повишена секреция на цитокини като интерлевкин-1β (IL-1β), тумор некрозис фактор-α (TNF-α) и IL-6, има повишен оксидативен стрес и в крайна сметка насърчава костната резорбция. Тези фактори водят до локално увреждане на тъканите и последваща резорбция на алвеоларната кост и до по-тежко протичане на хроничен пародонтит.

Влияние на пародонталните заболявания върху захарната болест

Ако разгледаме взаимодействието на двете патологии в различна посока и ефекта на хроничния пародонтит върху захарния диабет, тогава се реализира следният механизъм:

  1. Пародонталните бактерии и техните метаболитни продукти, заедно с възпалителни цитокини, произведени локално във възпалените пародонтални тъкани, влизат в кръвообращението и по този начин допринасят за увеличаване на системното възпаление.
  2. Това води до нарушаване на инсулиновата сигнализация и инсулинова резистентност, като по този начин пациентът се диагностицира с обостряне на захарен диабет.

През 2012 г. на съвместен международен семинар на Европейската федерация по пародонтология (EFP) и Международната федерация по диабет (IDF), който включва 15 експерти от Европа, САЩ и Южна Азия, беше заключено, че съществува пряка връзка между тежестта на пародонтита и сърдечно-бъбречните усложнения при диабета. Нови доказателства сочат, че хората с тежък пародонтит имат повишен риск от развитие на диабет тип 2.

След лечение на хроничен пародонтит, което включва професионална процедура за почистване и полиране на корени (SRP) и оптимална устна хигиена, се намалява бактериалното натоварване в субгингивалната среда, което от своя страна води до намаляване на степента на възпаление в пародонталните тъкани.

Изводи и заключение

В заключение може да се отбележи, че понастоящем съществуват по-дълбоки връзки между диабета и хроничния пародонтит, всяко от които заболявания се отразява негативно на другото.

Освен това, точните механизми, които водят до намаляване на гликемичния хемоглобин и подобряване на гликемичния контрол след пародонтално лечение при хора с диабет тип 2, не са напълно ясни до момента и изискват допълнително проучване.

 

Източници:
[1] https://dist.buketov.edu.kz/apart/2021-104-4/15.pdf
[2] https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/jcpe.12837