Пародонтитът е водеща причина за загуба на зъби при възрастни хора — водеща дори пред кариеса, защото протича бавно и в началните си стадии рядко причинява болка. Именно тази безболезнена, постепенна прогресия е причината толкова много случаи да бъдат установени едва когато загубата на кост вече е значителна.
Пародонтита /Periodontitis/ е често срещано заболяване на зъбодържащия апарат, което се характеризира с възпаление на венците, прогресиращо оголване и разклащане на зъбите, което води до тяхната загуба. Общественост придобива и наименованието пародонтоза, като то не се използва в научните среди и се смята за неправилно, още пародонтитът е известен и като венечно заболяване.
Съдържание:
- ЕТИОЛОГИЯ – Причини за поява на пародонтит
- ПАТОГЕНЕЗА
- КЛАСИФИКАЦИЯ
- КЛИНИКА
- ПАРОДОНТИТ И ОБЩОТО ЗДРАВЕ
- ЛЕЧЕНИЕ
Пародонтита атакува венците, тъканите които задържат зъба към алвеоларната кост, както и самата нея, като постепенно зъбите биват лишени от естественото им прикрепване, което води до тяхното разклащане и загуба, съпроводено с намаляване на височината на алвеоларната кост.
За да се разбере заболяването пародонтит трябва да се знае нормалната анатомия и устройство на пародонталните тъкани.
Зъбната коронка е покрита с емайл, а кореновата повърхност с цимент. От границата между двата вида тъкани започва закрепването на зъба към алвеоларната кост. То се получава чрез специални влакна, които водят началото си от цемента на зъба и се захващат в костта. Други влакна се разполагат между зъба и венеца, а трети – между съседни зъби. Така изградената структура държи здраво зъба в алвеола – неговото легло, като същевременно с това му придава нужната мобилност, подпомагаща го да издържа на дъвкателното налягане.
Пародонтита нарушава тези естествени съотношения между зъба и зъбодържащия апарат.
ЕТИОЛОГИЯ – Причини за поява на пародонтит
Пародонтита е многофакторно заболяване, но като главни причинители се смятат микроорганизмите, натрупани в бактериална плака. Хипотезите относно етиологията на пародонталните заболявания минават различни виждания, като съвременното дава достатъчни убеждения за това, че за образуването на пародонтит са необходими следните фактори:
- микрорганизми
- протекция на микроорганизмите от плака
- възприемчив макроорганизъм
При пародонтита се наблюдава промяна във вида на микроорганизмите, населяващи пародонталния джоб. Поради наличието на стотици видове микроорганизми, те условно са разделени в комплекси – зелен, жълт, оранжев, лилав и червен. Наличието на микроорганизми от червения комплекс се свързват с пародонтално заболяване.
ПАТОГЕНЕЗА
Патогенезата на пародонтита и пародонталните заболявания е изключително сложен процес, като в най-общи линии може да бъде сведен до няколко етапа.
Първоначално има натрупване на зъбна плака и микроорганизми като постепенно плаката „узрява“, променя състава си и микроорганизмите се заменят с по-агресивни. Те започват да отделят токсини, дразнещи клетките от зъбодържащия апарат, които от своя страна изпращат сигнал за „проблема“ на имунната система.
Имунният отговор за всеки един дразнител може да бъде два вида – специфичен и неспецифичен.
Неспецифичният е изграден от клетки които се борят срещу всякакъв вид микроорганизми, а специфичният от клетки, реагиращи срещу определен вид микроорганизъм.
Патогенезата на пародонталните заболявания се характеризира с първоначално активиране на имунната система, включваща неспецифичния имунен отговор. Ако инфекцията не бъде елиминирана се задейства и специфичната имунна реакция. Отделените токсини от микроорганизмите и някои вещества от имунната система водят до деструктивни промени на зъбодържащия апарат и алвеоларна кост. При нелечение пародонтита прогресира, което води до разклащане на зъбите и тяхната загуба.
КЛАСИФИКАЦИЯ
| Стадий | Загуба на прикрепване (CAL) | Костна загуба (BL) | Дълбочина на сондиране (PD) |
|---|---|---|---|
| I — Начален | 1–2 мм | под 15% | до 4 мм |
| II — Напреднал | 3–4 мм | 15%–33% | до 5 мм |
| III — Тежък, риск от загуба на зъби | 5 мм и повече | над 33% | 6 мм и повече |
| IV — Тежък, риск от загуба на съзъбието | като стадий III | над 33%, под 20 останали зъба | 6 мм и повече |
Източник: Papapanou PN, Sanz M, et al. Consensus Report, 2018. onlinelibrary.wiley.com · Tonetti M, Greenwell H, Kornman K. Case definitions, 2018. pubmed
| Форма | Определение |
|---|---|
| Локализиран | костна загуба при под 30% от зъбите |
| Генерализиран | костна загуба при над 30% от зъбите |
| Моларно-инцизивна форма | засяга основно молари и резци |
Източник: Jepsen S, Caton J, et al. Case definitions, 2018. onlinelibrary.wiley.com
| Степен | Скорост на прогресия | Рискови фактори |
|---|---|---|
| A — Бавна | без загуба през последните 5 г. | непушач, недиабетик |
| B — Напреднала | под 2 мм за 5 г. | до ½ кутия цигари/ден, HbA1c до 7% |
| C — Бърза | над 2 мм за 5 г. | над ½ кутия цигари/ден, HbA1c 7%+ |
Източник: Papapanou PN, Sanz M, et al. Consensus Report, 2018. onlinelibrary.wiley.com
По-долу можете да разгънете подробностите по всяка от трите основни категории в съвременната класификация на пародонталните заболявания.
КЛИНИКА
Най-често срещаните пародонтити са хроничните. При тях се наблюдава гингивално възпаление с обхващане на зъбодържащия апарат. При този тип пародонтит се наблюдава кървене от венците, недобра хигиена и загуба на аташман и кост. При напредване на заболяването се наблюдава ретракция (отдръпване) на венеца. Това създава визуална представа за „удължаване“ на зъбите. Степента на засягане на зъбодържащия апарат съответства на количеството натрупан зъбен камък и плака.
При хроничните пародонтити възпалението и последваща загуба на кост и аташман се развива протрахирано.
Агресивните пародонтити са много по-рядко срещани от хроничните. При тях загубата на кост и аташман се развива за много кратък период от време, клиничните симптоми и натрупаните плака и зъбен камък не отговарят на степента на засягане на пародонталната структура. Някои видове от агресивните пародонтити се характеризират с фамилна предиспозиция. Те могат да бъдат свързани с бърза загуба на постоянно или временно съзъбие.
Диагностицирането на пародонтит се основава на пародонтално сондиране — измерване на дълбочината на джоба между зъба и венеца със специална градуирана сонда на шест точки около всеки зъб. Съчетано с рентгенова снимка за оценка на костното ниво, тези два метода дават на специалиста пълна картина на степента и разпространението на заболяването, преди да се определи план на лечение.
Пародонтит и общото здраве на организма
Пародонтитът не остава изолиран проблем само в устната кухина. Като хронично възпалително заболяване, той може да повлияе и на останалата част от организма — най-вече чрез навлизането на бактерии от заразените венци в кръвообращението по време на ежедневни дейности като дъвчене или четкане, както и чрез повишаване на системното възпаление в тялото[1].
Свързани здравословни състояния
- Сърдечно-съдови заболявания: продължителното нискостепенно възпаление и бактериите от венците могат да допринесат за образуване на кръвни съсиреци, възпаление на артериите и по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти.
- Диабет: връзката между диабета и пародонтита е двупосочна — тежкото венечно заболяване затруднява контрола на кръвната захар, а високата кръвна захар от своя страна влошава възпалението на венците.
- Други системни връзки: изследвания сочат връзка между пародонтита и хронично бъбречно заболяване, ревматоиден артрит, респираторни инфекции, а някои проучвания разглеждат и потенциална връзка с когнитивния упадък.
Ползи от лечението извън устната кухина
Лечението на пародонтит не носи полза само за зъбите и венците. Овладяването на възпалението намалява системните възпалителни маркери и подобрява функцията на кръвоносните съдове, а при пациенти с диабет — пародонталната терапия подпомага по-добрия гликемичен контрол.
[1] The British Society of Periodontology. Periodontitis and General Health. bsperio.org.uk ↩
ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на пародонтит се разделя на три фази: инициална, корективна и поддържаща.
В инициалната фаза на пародонталното лечение се цели премахването на зъбния камък и плака, обучението на пациента в правилни орално-хигиенни процедури, корекция на вредните навици и други. Мерките, приложени през този етап на лечението, целят премахване или максималното ограничаване на възпалението и обучението на пациента в правилно поддържане на „пародонтално здраве“.
След инициална фаза в лечението на пародонтит следва корективната. Тя е известна още като хирургична фаза. Процедурите, които се прилагат през този етап могат да бъдат разделени главно в две групи – резективни и регенеративни техники. Резективните се състоят в премахване на тъкани с цел намаляване на дълбочината на пародонталния джоб или отстраняване на променени тъкани. Регенеративните техники се състоят в реизграждане на загубената кост и прикрепваща тъкан. С напредване на технологиите лазерите се включват широко в лечението на пародонтита. Те могат да заместят част от хирургичните процедури и да ги направят много по-леки и безболезнени за пациентите. Нарича се лазерно лечение на пародонтит – услуга, която извършваме в IG Dental.
След приключването на първите две фази от лечението на пародонтит, пациента е вече стациониран и е необходимо да се правят поддържащи процедури с цел да се предотврати рецидив на заболяването. Правилно проведеното комплексно лечение на пародонтита води до стопиране на процеса и възпрепятства преждевременната загуба на зъби.
CAL* – ниво на клинично прикрепване
BL** – загуба на кост
PD*** – дълбочина на сондиране
HbA1c**** – означава гликиран хемоглобин и отразява средното ниво на кръвната захар за изминалите 2-3 месеца.
Д-р Александър Георгиев е завършил дентална медицина, тясно специализиран в областта на оралната хирургия. Има интереси в областта на хирургията, имплантологията и естетичната медицина.
