Пародонтоза или пародонтит — има ли разлика?
Пародонтозата е името, с което повечето хора в България познават едно от най-разпространените заболявания на устната кухина — постепенна загуба на венците и костта около зъбите. В медицинската литература обаче терминът „пародонтоза“ не се използва — правилното клинично название е пародонтит. Двете думи описват едно и също заболяване; разликата е единствено в това кой термин се среща в разговорния език и кой — в кабинета на специалиста.
Заболяването засяга зъбодържащия апарат (пародонта) — комплекса от венец, костна тъкан, периодонтална връзка и корен на зъба, които заедно държат зъбите стабилно на мястото им. Разпространението му е голямо и нараства с възрастта — засяга голяма част от хората над 40 години, но не е рядкост и при по-млади пациенти с неблагоприятни рискови фактори.
Какво забелязват пациентите първо
Пародонтозата рядко се проявява внезапно. Обичайно първите промени минават почти незабелязано — леко кървене на венците при четкане, което лесно се приема за резултат от прекалено енергично миене. С напредването на процеса венецът постепенно се отдръпва надолу, което създава характерния визуален ефект на „удължени“ зъби — всъщност не зъбите растат, а венецът и подлежащата кост намаляват по обем, оголвайки корена.
Успоредно с отдръпването на венеца се губи и костна опора. Тъй като костта е тази, която реално държи зъба стабилен, нейната загуба води до постепенно разклащане на зъбите — в по-напреднали случаи достатъчно изразено, за да се усети субективно от самия пациент дори без преглед.
Локализирана или генерализирана форма
Пародонтозата може да засегне само няколко съседни зъба (локализирана форма) или голяма част от съзъбието едновременно (генерализирана форма). По-често се наблюдава именно генерализираният вариант, при който процесът напредва сравнително равномерно в цялата уста, макар и с различна скорост на отделните места.
Защо се появява
Основната причина е натрупването на зъбна плака и зъбен камък покрай венечния ръб. Бактериите в плаката предизвикват хронично възпаление, което с времето преминава от повърхностния венец към по-дълбоките структури — костта и периодонталната връзка. Именно тази прогресия отвъд венеца е границата, която разделя обикновения гингивит (обратимо възпаление, ограничено само във венеца) от истинската пародонтоза — състояние, при което вече е засегната костната опора.
Освен натрупания плак и камък, съществуват и фактори, които ускоряват или влошават протичането на заболяването — тютюнопушене, неконтролиран диабет, хормонални промени, генетична предразположеност и определени лекарства. Наличието на такъв допълнителен рисков фактор не означава автоматично развитие на пародонтоза, но изисква по-внимателно проследяване и по-чести контролни прегледи.
Какво се случва, ако не се лекува
Нелекуваната пародонтоза не спира сама — процесът на костна загуба продължава постепенно, докато зъбите не загубят достатъчно опора, за да се задържат стабилно. В напреднал стадий това води до тяхното разклащане в степен, която прави дъвченето некомфортно, а в крайна сметка — до реална загуба на зъби, дори при иначе здрава зъбна структура без кариес.
Важно е да се разбере, че загубената костна тъкан не се възстановява сама с времето — за разлика от възпалението на венеца, което може да отшуми при подобрена хигиена, разрушената кост изисква активна намеса, за да се спре по-нататъшният ѝ разпад.
Лечение
Лечението на пародонтоза зависи изцяло от степента на засягане към момента на диагностициране. При начални и средни стадии основата на терапията е задълбочено професионално почистване на зъбен камък и плака под венечния ръб, съчетано с подобряване на домашната хигиена. При по-напреднали случаи се обмислят допълнителни методи, включително лазерно лечение или хирургична намеса за достъп до по-дълбоко разположени отлагания и възстановяване на увредените тъкани, където е възможно.
Подробно описание на етапите на диагностика, класификацията на заболяването и конкретните терапевтични подходи, използвани в клиничната практика, ще намерите в нашата статия пародонтит: етиология, класификация, лечение.
Превенция при пародонтоза
Ключово за превенцията са старателните орално-хигиенни навици и редовните профилактични прегледи с професионално почистване на зъбен камък. Зъбната плака и камъкът са основната причина за развитието на заболяването — те създават изключително благоприятна среда за колонизиране с микроорганизми, атакуващи пародонта. Затова дори пациенти с напълно здрави венци и кост е добре да провеждат професионално почистване поне два пъти годишно, а при вече установен риск от пародонтално заболяване — по-често, съгласно препоръката на своя стоматолог.
Кога да посетите зъболекар
Кървенето на венците не е нормално състояние, дори да изглежда леко и да не притеснява ежедневно. Ако забележите кървене при четкане, отдръпване на венеца, оголване на зъбните шийки или каквато и да е степен на разклащане на зъб, си струва преглед по-скоро, отколкото по-късно — колкото по-рано бъде овладян процесът, толкова по-малка е загубата на кост, която вече не може да се възстанови.
Д-р Александър Георгиев е завършил дентална медицина, тясно специализиран в областта на оралната хирургия. Има интереси в областта на хирургията, имплантологията и естетичната медицина.
