Одонтогенните кератокисти представляват около 20% от всички челюстни кисти. По-големият процент от тях са единични, а останалите множествени. По-често се засягат мъже, а типично кератокистите се развиват в долната челюст.
Одонтогенна кератокиста
Счита се, че кератокистите в началото се развиват от мултифокални зародишни пъпки от редуцирания емайлов епител на емайловия орган, които в последствие с нарастването им се сливат в една обща киста.
Кератокистите имат най-голям растежен потенциал. Доказано е, че те имат мултицентричен растеж – отделните участъци от кистата имат различна митотична активност.
От клиничнито изследване с най-голяма стойност е пункцията на кистата – над 70% от кистите съдържат кремообразна материя със специфична миризма, жълтеникав, белезникав или кафеникав цвят, а в останалите случаи пунктатът има вид на пресечено мляко.
Рентгенографски кератокистите се проявяват в три основни вида – монокистичен, поликистичен и лакунаре.
За поставянето на точна диагноза е необходимо да бъде направено хистологично изследване на формацията.
Лечението на одонтогенните кератокисти е хирургично. При възможност за радикалност се прилага тотална екстирпация на кистата. Кисти с по-голям размер се оперират двуетапно или се прави екстирпация с приложение на модифицирания разтвор на Carnoy.
Рецидивиране при кератокистите се наблюдава между 14% и 31% според големината на кистата и избрания хирургичен подход.
Д-р Александър Георгиев е завършил дентална медицина, тясно специализиран в областта на оралната хирургия. Има интереси в областта на хирургията, имплантологията и естетичната медицина.
