Как да разберете, че стара пломба вече трябва да се смени

Пломбата може да изглежда напълно нормално в огледалото и въпреки това вече да не изпълнява добре ролята си. С времето материалът се износва, по ръбовете могат да се появят микропукнатини, а между пломбата и естествения зъб понякога се създава място, в което се задържат бактерии.

Това обаче не означава, че всяка стара пломба трябва профилактично да бъде сменена. Ако е стабилна, добре прилепнала и около нея няма кариес или други проблеми, може да остане функционална дълго време.

По-важният въпрос е: как да разберете кога старата пломба вече се нуждае от внимание?

Имат ли пломбите срок на годност?

Не съществува универсално правило от типа „пломбата се сменя на всеки 5 или 10 години“.

Продължителността зависи от много фактори:

• материала на пломбата;
• размера ѝ;
• мястото, на което е поставена;
• натоварването при дъвчене;
• стискане или скърцане със зъби;
• състоянието на самия зъб;
• оралната хигиена;
• индивидуалния риск от кариес.

Затова възрастта сама по себе си не е достатъчна причина за смяна на пломба. Решението трябва да се основава на нейното реално състояние.

Болка или чувствителност около стара пломба

Един от най-честите сигнали е появата на чувствителност на зъб, който дълго време не е създавал проблеми.

Възможно е да усетите реакция при:

• студени напитки;
• топли храни;
• сладко;
• дъвчене;
• притискане на зъба.

Причините могат да бъдат различни. Понякога има нарушено уплътнение около пломбата, друг път се развива нов кариес или има пукнатина в зъба.

Особено внимание заслужава болка, която се задържа след премахване на студения или топлия дразнител, както и спонтанна или пулсираща болка.

Болка при захапване – може ли причината да е пломбата

Ако зъбът започне да боли при дъвчене години след поставянето на пломбата, това не е симптом, който трябва просто да се наблюдава с месеци.

Възможни причини са:

• пукнатина в старата пломба;
• отчупване на част от зъба;
• кариес под или около възстановяването;
• възпаление на тъканите около корена;
• пукнатина в самия зъб.

Точната причина не може да се установи само по усещането. Затова при продължаваща болка при захапване е необходим стоматологичен преглед.

Счупена или паднала пломба

Това е най-очевидният знак, че е необходимо лечение.

При счупена пломба може да усещате:

• остър ръб с езика;
• дупка в зъба;
• заседнала храна;
• внезапна чувствителност;
• липсващо парче от възстановяването.

Понякога пломбата не пада цялата. Може да се отчупи само малък участък и проблемът да остане почти незабележим.

Не е добра идея да чакате зъбът да започне да боли. Откритата зона може да задържа плака и хранителни остатъци и да стане по-трудна за поддържане.

Храна започва да се събира около пломбата

Ако изведнъж започнете постоянно да вадите храна от едно и също място между два зъба, причината може да бъде промяна във формата или контактната зона на стара пломба.

Освен че е неприятно, хроничното задържане на храна може да раздразни венеца.

Обърнете внимание, ако около пломбата има едновременно:

• задържане на храна;
• кървене на венеца;
• неприятен вкус;
• чувствителност;
• затруднено почистване с конец.

Това не означава задължително, че пломбата трябва да се смени, но е добра причина да бъде проверена.

Потъмняване около стара пломба – кариес ли е

Тъмната линия около възстановяването често притеснява пациентите.

Важно е обаче да се направи разграничение: оцветяването по ръба не означава автоматично вторичен кариес. Някои пломби могат да се оцветят с времето или да натрупат повърхностни пигменти.

Но ако промяната е съчетана с омекване на тъканите, нарушен ръб, чувствителност или промяна, видима при рентгеново изследване, стоматологът може да установи нов кариозен процес.

Затова пломба не трябва да се сменя само защото цветът ѝ вече не изглежда идеално.

Какво е вторичен кариес под пломба

Пломбата лекува вече увредената част от зъба, но не прави останалата зъбна тъкан „имунизирана“ срещу бъдещ кариес.

Нов кариес може да се развие около границата между пломбата и естествения зъб. Това често се нарича вторичен или рецидивиращ кариес.

Проблемът е, че в началото той може да няма никакви симптоми.

Точно затова редовните прегледи са важни. Стоматологът проверява ръбовете на възстановяването, състоянието на околните тъкани и при необходимост използва рентгенова снимка.

Видима пукнатина или неравен ръб

С течение на времето големите пломби могат да бъдат подложени на значително дъвкателно натоварване.

Ако забележите, че:

• част от пломбата липсва;
• конецът постоянно се къса около нея;
• езикът усеща остър ръб;
• възстановяването изглежда напукано;
• част от зъба около него се е отчупила,

е разумно да запишете час за преглед.

Понякога е достатъчно пломбата да бъде възстановена отново. При по-голямо разрушение обаче може да е необходимо различно решение, например инлей, онлей или коронка.

Защо не е добре стара пломба да се сменя „за всеки случай“

Всяка смяна на пломба обикновено изисква работа върху вече възстановяван зъб. Затова съвременният подход е да не се подменят стабилни възстановявания само защото са стари.

Ако пломбата:

• е здрава;
• има добри ръбове;
• няма кариес около нея;
• не причинява симптоми;
• позволява нормално почистване,

може да няма медицинска причина да бъде заменяна.

Целта е да се запази максимално количество здрава естествена зъбна тъкан.

Кога да не отлагате прегледа

Потърсете стоматолог, ако забележите:

• счупена или паднала пломба;
• нова болка в зъба;
• силна чувствителност към топло и студено;
• болка при захапване;
• остър или напукан ръб;
• постоянно задържане на храна;
• подуване на венеца около зъба;
• неприятен вкус или миризма от определена зона.

Липсата на болка не гарантира, че всичко е наред. Някои проблеми около старите възстановявания се откриват именно по време на профилактичен преглед.

Как стоматологът преценява дали пломбата трябва да се смени

Решението не се взема само според годината, в която пломбата е поставена.

Обикновено се оценяват:

• стабилността на възстановяването;
• състоянието на ръбовете;
• наличие на пукнатини;
• състоянието на зъба около пломбата;
• контактът със съседния зъб;
• захапката;
• признаци за нов кариес.

Когато е необходимо, рентгеновото изследване може да даде допълнителна информация за участъци, които не могат да бъдат оценени директно.

Заключение

Старата пломба не трябва да се сменя просто защото е стара. Много възстановявания могат да останат стабилни и функционални години наред.

По-важни са признаците, че нещо се е променило – болка, чувствителност, пукнатина, задържане на храна, счупване или нов кариес около възстановяването.

Затова най-добрият момент за проверка не е когато зъбът вече боли силно. Редовният стоматологичен преглед позволява проблемът със старата пломба да бъде открит по-рано и в много случаи да се запази повече от естествения зъб.