Разклащането на зъбите се получава като последствие от травма или възпаление. Зъбите са хванати в горната и долната челюст посредством малки нишки.

При здрав пациент между костта и зъба се намира периодонталния лигамент. Той дава стабилност на зъбите и не им позволява да се движат. Нормално костта достига до шийките на зъбите и това осигурява тяхнате неподвижност. Намаляването на височината на алвеоларната кост води до разклащане на зъбите.

При травма върху зъб или група зъби, те могат да станат подвижни. Това се дължи на счупване на корена на зъба, на част от алвеоларната кост или челюстта. Лечението се различава в зависимост от причината довела до подвижността.

Най-честата причина за разклащане на зъбите е пародонтита. При него възпалителния процес води до загуба на алвеоларна кост и лигименти, задържащи зъба в костта. Постепенно зъбите губят своята опора и започват да се разклащат. В литературата са обособени три степени на разклащане на зъбите, различаващи се в посоката им на движение.

Зъбите се движат само предно задна посока – към устната/бузата или езика/небцето
Освен в предно-задна посока, зъбите се движат и към съседните на тях зъби
Освен подвижността от първа и втора степен, зъбите могат и да правят вертикални движения –да потъват в алвеолата си.

При треата степен на подвижност на зъбите може да се стигне до спонтанно изпадане на зъба от устата.