Всеки зъб е изграден от твърди тъкани – емай, дентин и цемент, в центъра на които се разполага кухина, наречена пулпа. Възпалението на пулпата се нарича пулпит.

Вътрешната част на зъба е запълнена с кръвоносни съдове, нервни окончания и няколко вида клетки. Тяхното възпаление, пулпита, е свързано със силна и неприятна болка.

Най-честия механизъм за получаване на пулпит е ненавременното лечение на кариес. Той започва своето развитие от емайла, след това навлиза в дентина и постепенно пенетрира в дълбочина до пулпната камера, която не притежава големи отбранителни способности и при инфектирането и развитието на пулпит е доста бързо.

Редовните профилактични прегледи спомагат за ранното откриване на зъбния кариес и лечението му в началния стадии, като по този начин се избягват сложните и скъпо стръващи манипулации.

Лечението на пулпит е свързано с премахване на инфектираната пулпа, дентин и микроорганизми от пулпната камера и кореновите канали. По – добре познато е като кореново лечение. При лекуването на пулпит се цели пълното премахване на инфекциозните агенти чрез химична и механична обработка. След обработката на пулпата и кореновите канали болката спира и зъба се запълва с каналопълнежни средства. Тази част от лечението на пулпита е също толкова важна колкото и обработването му, защото качественото запълване прави зъба годен за дълго време. При запълване след лечение на пулпит се цели херметичното затваряне на зъба, за да не проникнат микроорганизми и да се получи реинфекция.

Крайната фаза на лечението завърша с изграждането на разрушения зъб. Според големината и вида на дефекта се преценява как да бъде затворен. Най – често използваните варанти са поставянето на корона, инлей или обтурация.