Кистите представляват кухина, подплатена отвътре с епител, ограничена от съседните структури със съединително-тъканна капсула. Кистозното съдържание е течно или кремообразно.

Познати са още и псевдокисти – при тях е на лице само капсула, без наличие на епител.

Кистите растат бавно и експанзивно, като причиняват раздуване на костта и понякога може да се стигне до лизиране на компактата. Растежът им се обуславя от три основни фактора – стенен растеж, хидростатично налягане и ензими, водещи до костна резорбция.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КИСТИТЕ НА ЧЕЛЮСТНИТЕ КОСТИ
I. Одонтогенни кисти
1. Радикуларна киста
2. Фоликуларна киста
3. Одонтогенна кератокиста
4. Парадонтана киста
5. Резидуална киста
II. Неодонтогенни кисти
A. Фисурални кисти
1. Глобуло-максиларна киста
2. Назо-алвеоларна киста
3. Медианна киста на максилата
4. Медианна киста на мандибулата
B. Нефисурални кисти
1. Киста на назо-палатиналния канал

Клиничните прояви се обусляват от големината, локализацията и вида на кистата, и могат да варират от ограничена подутина, дислокация и луксация на зъби до цялостно лизиране на компактата на челюстта. В началото се наблюдава малка костна подутина, която при авансиране на процеса може значително да увеличи своите размери и да засегне съседни структури като например: максиларни синуси, долно челюстен нерв и др. При компресия на даден нерв може да се стигне до изтръпване в областта.

Екзецервиралите кисти дават симптоми на остър възпалителен процес. При тях инфекцита може да проникне през кореновия канал на умъртвен зъб или по кръвен път при общи инфекциозни заболявания.

За поставяне на правилната диагноза от изключително голямо значение е рентгеновата диагностика – вижда се овална сянка оградена със силна, ясна граница, наречена linea albuginea. От решаващо значение е вида на пунктата – с изключение на одонтогенната кератокиста всички останали имат бистра жълтеникава течност с холестеринови кристали. Окончателна и правилна диагноза може да се постави след хистологично изследване на извадената киста. В дифернциално-диагностично отношение трябва да се направи разлика между отделнте видове челюстни кисти, между челюстните кисти и доброкачествени и злокачествени процеси. Правилната диференциална дигноза се основава на съпоставянето на клиничните данни, вида на пунктата и рентгенографския образ.